The New York Times: "Бръмчането" на украински дронове над Русия не може да компенсира превъзходството на Москва във въздуха

През последните месеци небето над Русия редовно се огласява от бръмченето на стотици украински безпилотни апарати. Мащабната атака с близо 1000 дрона срещу обекти около Москва демонстрира безпрецедентен технологичен скок за Киев.

Зад кулисите на тази успешна „война на дроновете“ обаче се крие сурова стратегическа реалност: Украйна все още не разполага с балистични ракети собствено производство — дефицит, който оставя армията ѝ без най-разрушителното конвенционално оръжие на съвременния боен терен, алармира задълбочен анализ на The New York Times.

Още новини от Украйна

Докато Киев залага на иновациите, Москва методично увеличава производството и употребата на тежко балистично оръжие. Този асиметричен дисбаланс поставя украинската отбрана пред най-тежкото ѝ изпитание от началото на конфликта.

Военните експерти са категорични: дроновете и балистичните ракети играят в напълно различни категории. Макар далекобойните безпилотни апарати на Киев да успяват да пробият руската ПВО, те са сравнително бавни, пренасят ограничени експлозиви и разчитат на изненада.

От друга страна, балистичните ракети — като руските системи Искандер-М и новите платформи със среден обсег Орешник — носят стотици килограми бойни глави. Те се изстрелват високо в атмосферата и падат върху целта с хиперзвукова скорост, задвижвани от гравитацията. Това ги прави почти невъзможни за прехващане без специализирани системи и способни да сриват укрепени военни бункери и ключова инфраструктура за секунди.

Според данни на американското разузнаване, цитирани от изданието, интензивността на руските балистични удари нараства критично - през 2023 г. са изстеляни 74 балистични ракети, а през 2025 г. близо 600. За 2026 г. това темпо предвещава достигането на рекордните 900 балистични удара.

Украйна започна войната със стари съветски тактически системи Точка-У, но техният арсенал е напълно изчерпан от години. В момента Киев е изцяло зависим от доставките на американските балистични ракети ATACMS. Техният брой обаче е силно ограничен (оценява се на под 100 оставащи бройки), а Вашингтон продължава да налага рестрикции за дълбочината на ударите във вътрешността на Русия.

Ситуацията се усложнява и на фронта на противовъздушната отбрана. За да неутрализира балистична заплаха, Украйна се нуждае от американските системи Patriot. Глобалният капацитет за производство на ракети-прехващачи за тях обаче е твърде нисък — за изминалата година компанията Lockheed Martin е произвела общо едва 620 броя за целия свят. При текущото темпо на руските атаки, защитата на украинското небе се превръща в логистична невъзможност.

Притиснат до стената, Киев форсира собствената си ракетна програма, развиваща се по три основни направления. Проектът „Сапсан“ (Гром-2) е голямата надежда на украинския държавен ВПК — оперативно-тактическа балистична ракета с обсег между 300 и 500 км. Макар официални лица да обявиха преминаване към серийно производство, The New York Times отбелязва, че проектът се бави заради постоянните руски удари по производствените бази на бюрото „Южное“ в Днипро.Проектите FP-7 и FP-9:

Тъй като тежката държавна индустрия е под обстрел, частната компания Fire Point Rocket Technology разработва по-евтини алтернативи. Те използват корпуси от стари съветски зенитни ракети (като С-300), модифицирани със западна електроника за балистични удари по земни цели.Европейският спасителен пояс.

Киев активно търси партньорства извън САЩ, за да заобиколи ограниченията. Сключени са споразумения с Германия за съвместна противоракетна отбрана и с Великобритания за финансиране на евтини далекобойни оръжия по проекта Brakestop.

Технологичният гений на Украйна в производството на дронове успя да балансира силите на фронта, но не може да спечели войната на изтощение по въздух. Без собствена, масово произвеждана балистична ракета или драматична промяна в обема на западната помощ, Киев ще остане в дефанзивна позиция срещу най-разрушителния компонент от руския арсенал.